КОСМИЧЕСКИ УИКЕНД В ПРИРОДОНАУЧНИЯ МУЗЕЙ

На 21 и 22 октомври в Природонаучния музей ще се проведе вече традиционният космически уикенд. Едно вълнуващо и много богато на знания събитие, което се финансира от Община Троян по програма Културен Календар за 2023 г.
Уикенда обещава да принесе всички посетителите в космоса с богата програма от събития. Гост-лектори в космическото пътешествие са доц. д-р Тодор Велчев, гл. ас. д-р Орлин Станчев и техн. сътр. Пенчо Маркишки от Катедра Астрономия, СУ „Св. Климент Охридски“гр. София.

За да заредят енергията си за бъдещото пътуване, всички астронавти ще се насладят на вкусна лиофилизирана храна. Тази храна е подготвена чрез специален процес на замразено сушене, който премахва водата от нея, но запазва всички нейни вкусове и аромати.
След като сме готиви за път е време да насочим внимание към небесните тайни.

Програма към събитието:

Събота, 21 октомври:
14:30 – 15:30 По-интересни предстоящи астрономически явления, П. Маркишки;
15:30 – 16:15 При подходящо време: Астрономически наблюдения за любители: Слънце (с Работилница за знания “Две джуджета”);
16:15 – 17:00 Космосът, погледнат през „различни очи“, Т. Велчев;
17:10 – 18:00 В света на галактиките (I част), О. Станчев;
19:45 При подходящо време: Астрономически наблюдения за любители: Луна, Сатурн, Юпитер, ярки звезди и други интересни обекти (с Работилница за знания “Две джуджета”);
14:30-18:00  – Работилници за малки астрономи.

Неделя, 22 октомври:
10:00 – 10:45 Движенията на Луната, П. Маркишки;
10:45 – 11:30 В света на галактиките (I част), О. Станчев;
11:30 – 12:00 При подходящо време: Астрономически наблюдения за любители: Слънце (с Работилница за знания “Две джуджета”);
12:00 – 12:40 Звезди, прах и бълбукащ газ (Какво се крие зад съзвездието Орион?), Т. Велчев;
10:00- 12:00  – Работилници за малки астрономи.

Представяме Ви и нашите гости:

Доц. д-р Тодор Велчев, кат. „Астрономия“, Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ https://astro.phys.uni-sofia.bg/todor-veltchev/

Гл. ас. д-р Орлин Станчев, кат. „Астрономия“, Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ https://astro.phys.uni-sofia.bg/orlin-stanchev/

Пенчо Маркишки, Институт по Астрономия с НАО, БАН, и кат. Астрономия, Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ https://astro.phys.uni-sofia.bg/pencho-markishki/

ПОВЕЧЕ ЗА ЛЕКЦИИТЕ:

По-интересни предстоящи астрономически явления, П. Маркишки

Всяка година небесните светила ни предлагат различни космически спектакли: слънчеви и лунни затъмнения, паради и съединения на ярки планети, окултации на планети от Луната, преминавания на комети и максимуми на метеорни потоци. В лекцията се разглеждат предстоящите до края на 2023 г. астрономически явления и по-важните такива през 2024 г. Обърнато е повече внимание на условията за тяхното наблюдение от България.

Движенията на Луната

Разбирането на движенията на Луната и предсказването на лунните явления е било голямо предизвикателство пред астрономите в древността. Може да се каже, че положените усилия за решаването на тези задачи са допринесли изключително много за развитието на астрономията като наука. Придобиването на тези знания е имало и голямо практическо значение – много народи са използвали лунни или лунно-слънчеви календари, каквито са в употреба дори днес, най-вече за религиозни цели.

В лекцията се разглеждат основните параметри на лунната орбита и свързаните с тях няколко вида лунни месеци. Обясняват се механизмите и периодичността на слънчевите и лунните затъмнения. Обръща се внимание на някои проблеми в лунните календари и на начините за тяхното коригиране.

В света на галактиките О. Станчев (в две части)

На космологични пространствени мащаби, галактиките представляват „градивните тухлички“ на Велената. Под действието на гравитацията, те се групират в галактични купове и свръхкупове, които – подобно на гигантска невронна мрежа – образуват чудатите форми на нейната едромащабна структура. Наблюдаемата Вселена съдържа около 100 милиарда галактики, всяка от които съдържа приблизително по 100 милиарда звезди. В тази лекция ще поговорим за тези и други интересни факти.

Ще повдигнем и въпроси като:

– Колко разнообразен е светът на галактиките?
– Кога и как разбираме за съществуването на тези „острови“ във Вселената?
– Взаимодействат ли те помежду си, как се образуват и кое определя тяхната еволюция?

Ще разгледаме как можем да използваме зависимостите между фундаменталните характеристики на галактиките, за да оценим скоростта на разширение на Вселената.

Космосът, погледнат през „различни очи“ (спектрални диапазони) Т. Велчев

Хилядолетия наред човекът е виждал космическите тела само със собствените си очи, в една твърде тясна ивица от електромагнитния спектър. Отварянето на много други „прозорци“ (диапазони) за наблюдение ни разкрива невероятното многообразие на физичните процеси във Вселената. Ще направим преглед на видовете астрономични обекти, които можем да наблюдаваме на различни дължини на вълната: от високоенергийните гама-лъчи до радиовълните: планети, звезди, близки и далечни галактики, междузвездни облаци и области на активно звездообразуване.

Звезди, прах и бълбукащ газ (Какво се крие зад съзвездието Орион?) Т. Велчев

Съзвездието Орион украсява зимното небе с ярките си звезди и привлича погледите на мнозина, независимо дали се интересуват от астрономия или не. Но картината, която се разкрива пред зрителя при наблюдения с голяма резолюция и в различни спектрални диапазони надминава всяко въображение. Оказва се, че съзвездието Орион представлява същински визуален летопис на звездообразуването в тази част на нашата Галактика в близкото минало (а и понастоящем). Разчитането на този летопис ще помогне на астрономите да вникнат по-дълбоко в процесите, които водят до появата на звездите, и до разбирането на тяхното въздействие върху околната космическа среда.

В партньорство с Катедра Астрономия при СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София и Работилница за знания “Две джуджета“.