История
В далечната 1956 година младият биолог Илия Христов се завръща като учител в село Черни Осъм. Създава природолюбителски кръжок, започва проучвателска и събирателска работа, препарира птици и животни. Разположени на остъклени поставки, те пълнят коридорите на Народно основно училище „ Васил Левски”. С подкрепата на неговия директор Иван Методиев се намират средства за строеж на музей до него.
На 26 януари 1966г., директорът праща писмо до Института по биология към Българска академия на науките. То е първото свидетелство за намеренията на училищната общност за създаване на музея. В писмото споделя, че кръжокът се радва на небивал интерес, а училищната сграда не може да побере експонатите, чийто брой расте.
Молбата на Иван Методиев е представител на института да посети училището и да окаже съдействие за организиране на вече готовата сбирка в природонаучен музей.
През 1976 г. училищната сбирка е преместена в нова сграда, разположена в училищния двор до река Черни Осъм. Тя отговаря и на съвременните изисквания, и на старопланинските архитектурни традиции.
Експозицията на музея представя фауната от територията на северните склонове на Средна Стара планина, включително и биосферен резерват „Стенето”. Музеят развива активна природозащитна и изследователска дейност, посещава се от много туристи.
През 1991 г. от кметството в село Черни Осъм предлагат музейната сбирка да стане държавен музей. Причината – по време на национално съвещание с директорите на музеите в Министерство на културата се установява, че няма документ, който да потвърждава съществуването на музея. От откриването му през 1976 г. до 1991 г. – 15 години статутът на музея е неясен. Той е само музейна сбирка.
През 90-те години на ХХ век в експозицията и фонда на музея има 1345 животни като почти всички са редки видове –546 вида риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници, 158 вида насекоми, 70 вида калинки, 200 хербаризирани растения. Деветдесет фотоса показват природните забележителности на планината и резерват „Стенето”.
В залите на Природонаучния музей са представени всички обитатели на Троянския балкан и някой типични видове на българската фауна – бозайници, птици, влечуги, насекоми. Повече от 500 вида. Показни са едрите обитатели на планината – елени, сърни, мечки, вълци, глигани. Препарирани са в естествения им вид. а зад тях огромни фотографии от Дочо Нешков, дават представа за средата, която обитават. В музея могат се чуят записи на вълчи вой, рев на мечка и славеева песен.
На 29 Април 1976 г. музеят е открит от тогавашния министър на народната просвета Нинчо Станев.
Довършване на разширението на музея и обогатяването на музейната дейност се превръщат в едни от главните задачи на кметската власт в село Черни Осъм през десетилетието на 90-те години.
На 01.08.2001 година между музея и Дирекция „национален парк Централен Балкан е сключен договор за създаването на „Партньорски информационен център “ Целта му е да запознае посетителите на парка и на музея със значимостта на биологичното разнообразие, местните традиции, култура и история, както и възможностите за туризъм в региона, чрез подпомагане на природозащитното образование, предоставяне на информация, научно-популярни и др. материали и организиране на прояви.
В центъра, освен информация за парка, могат да се видят над 100 хербария на редки и защитени видове растения; да се усети аромата на различни билки; да се чуят звуците издавани от обитателите на гората. Той предоставя база за часовете по естествени науки.
От 2017 г. към експонатите се прибавят 174 кутии с насекоми от частна колекция дарена от семейство Щиркови. Колекцията, предизвиква голям интерес сред посетителите и съдържа общо 9538 екземпляра, от които до момента са определени 572 вида насекоми. Определянето на останалите видове от колекцията остава нерешено предизвикателство.
В Природонаучния музей в село Черни Осъм намира последно убежище и най-известният ягуар в България – Алонсо. През август 2014 г. той е застрелян, след бягство от Ловешкия зоопарк. Препарирането продължава 8 месеца и струва на музейния бюджет 3500 лв.