История

В далечната 1956 година младият биолог Илия Христов Илиев се завръща в село Черни Осъм, за да стане учител. Създава природолюбителски кръжок, започва проучвателска и събирателска работа, препарира птици и животни за онагледяване на уроците по биология. Разположени на остъклени витрини, те пълнят коридорите на Народно основно училище „Васил Левски”. Интересната сбирка привлича природолюбители от цялата страна и предизвиква изключително голям интерес в региона. Това силно мотивира и амбицира  директора на училището Иван Методиев да се намерят средства за строеж на музей в близост до него.

На 26 януари 1966 г., директорът праща писмо до Института по биология към Българска академия на науките (БАН). То е първото свидетелство за намеренията на училищната общност за създаване на музея. В писмото споделя, че кръжокът се радва на небивал интерес, а училищната сграда не може да побере експонатите, чийто брой расте.

Молбата на Иван Методиев е представител на института да посети училището и да окаже съдействие за организиране на вече готовата сбирка в природонаучен музей. С цел правилно подреждане на събраните експонати в експозицията Методиев възлага на н.с. Цено Петров сътрудник в БАН, да изготви тематико-експозиционен план на музейната сбирка.

През пролетта на 1976 г. училищната сбирка е разположена в специално построена за музей сграда в училищния двор, до река Черни Осъм. Сградата на музея се състои от две тела – продълговато, двуетажно, където са разположени отделите „Птици”, Насекоми”, „Дървесни видове и лекарствени билки”, „Формалинови и водни разтвори”. Другата част е квадратна, едноетажна. Тук е разделът „Бозайници”. Едноетажната връзка между двете тела се използва за фоайе, гардероб и канцелария на уредниците. В двуетажната част има лекционна зала.

От 1 януари 1977 г. е преустроена в отдел “Природа” към Окръжния исторически музей- гр. Ловеч. През 1991 г. от кметството в село Черни Осъм предлагат музейната сбирка да стане държавен музей. През 1992 г. музеят придобива самостоятелен статут.

Музеят представя богатата флора и фауна на Средна Стара планина, част от която е биосферния резерват „Стенето”. С активната си природозащитна и изследователска дейност, музеят играе ключова роля в запазването на природното богатство на региона. Целогодишният интерес към музея го прави популярно място за посещение, като със своите експозиции и кръжоци предоставя възможност за запознаване с природата на Средна Стара планина.

През 90-те години на ХХ век в експозицията и фонда на музея има 1345 животни като всички видове срещащи се в България са редки видове –546 вида риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници, 158 вида насекоми, 70 вида калинки, 200 хербаризирани растения. Деветдесет фотоса показват природните забележителности на планината и резерват „Стенето”.

В залите на Природонаучния музей са представени всички обитатели на Троянския Балкан и някои типични видове на българската фауна – бозайници, птици, влечуги, насекоми. Повече от 500 вида. Показни са едрите обитатели на планината – елени, сърни, мечки, вълци, глигани. Препарирани са в естествения им вид, а зад тях огромни фотографии от Дочо Нешков, дават представа за средата, която обитават. В музея могат се чуят записи на вълчи вой, рев на мечка и славеева песен.

На 29 Април 1976 г. музеят е открит от тогавашния министър на народната просвета Нинчо Станев.

Довършване на разширението на музея и обогатяването на музейната дейност се превръщат в едни от главните задачи на кметската власт в село Черни Осъм през десетилетието на 90-те години.

На 01 Август 2001 г. между музея/Община Троян и Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ е сключен договор за създаването на „Партньорски информационен център“. Целта му е да запознае посетителите на музея със значимостта на биологичното разнообразие, местните традиции, култура и история, както и възможностите за туризъм в региона, чрез подпомагане на природозащитното образование, предоставяне на информация, научно-популярни и др. материали и организиране на прояви.

В центъра, освен информация за парка, посетителите на музея са можели да видят над 100 хербария на редки и защитени видове растения, да се усетят аромата на различни билки, да чуят звуците издавани от обитателите на гората. Той е предоставял база за часовете по естествени науки.

В Природонаучния музей в село Черни Осъм може да се види най-големият сухоземен хищник живеещ на планетата – Полярната мечка. Тя е дарена на музея от Ловешкия зоопарк през 2011 г. От 2014 г. тук намира последно убежище и най-известният ягуар в България – Алонсо.

От 2017 г. към експозицията на музея се прибавят 174 кутии от частна ентомологична колекция дарена от семейство Щиркови.  Колекцията, предизвиква голям интерес сред посетителите със съдържанието си от общо 9538 броя пеперуди и насекоми, от които до момента са определени 572 вида.

В музея от 2022 г. може да се види мечокът – бунтар Живко. Събрал усилията, опита и надеждата на различни организации и институции в едно.

През 2023 г. в една от залите на музея бе създадена съвременна и иновативна експозиционна среда за експонатите на музея. Експозиция, наречена „Сезони“, представя четирите сезона в буковата гора. Експонатите са подредени открито, създавайки впечатление за реалното местообитание на животното. В експозицията се включват цветни растения, мъхове и отражения на състоянието на гората през различните времена на годината. Всеки сезон е представен с основни акценти, които подчертават чертите на сезоните през цикъла на годината.

Успоредно с това в залата се предлага дигитално представяне на динамични елементи от живота в гората – картини и звуци, чрез видео и компютърна анимация.