Историята на мечето от Видима при нас започва през пролетта на 2024 г. когато служители на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (ДНПЦБ) откриват в границата на защитената територия мъртво мече, в близост до кв. Видима, гр. Априлци. Видът е защитен от българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), а посегателствата срещу него се наказват с глоба (от 5 000 до 20 000 лв.) и лишаване от свобода до 5 г. (чл. 278д от НК). В такива случаи се води разследване, което цели да открие причината за смъртта и да установи виновниците, ако има такива. Разследващият орган установява, че причината за смъртта на мечето от Видима е естествена – убито е от възрастен мъжки. След приключване на разследването, то е предоставено на Природонаучен музей с. Черни Осъм, които да разкажат неговата история.
Мечето е родено през януари, по време на зимния сън на майка си, и е тежало едва 250-500 гр. До напускането на бърлогата през април теглото му нараства до 2.5 – 4 кг., а при предаването му на Природонаучния музей, то е с тегло 10 кг.
Малкото мече стана част от музейната експозиция като два отделни експоната, представящи кафявата мечка: скелет и препарат. Мечето е препарирано в игрива поза и поставено на специално изработен за него клон, до най-голямата мечка в музея. Скелетът на мечето от Видима, изработен от Марин Господинов (директор на Музей на родопския карст – Чепеларе) постави основите на нова колекция от природни образци, демонстриращи скелетната система на различни видове животни. Мечето е експонирано на видимо място в зала „Сезони“, където посетителите могат да го видят и да научат повече за животните и предизвикателствата, пред които те се изправят в дивата природа.
Първата година от живота на малките мечета е най-трудна – тогава смъртността е най-висока. Най-честа причина е недохранването, но нередки са случаите и на мечета убити от възрастни мъжки. Мъжките убиват мечетата, за да предизвикат разгонване на майката с цел размножаване. Така те си гарантират запазване на гените си в бъдеще. Това е сполетяло и мечето от Видима.
Дори и в по-късна възраст живота на мечките не е лесен. Въпреки, че е най-едрият хищник в страната смъртността в зряла възраст също е висока. Основна причина за това е човекът. Мечката е желан трофей, съществуват и редица поверия за лековита меча мас и жлъчка. В населените места, които граничат с мечешки територии съществува конфликт между човека и мечката. В търсене на храна или територия мечките извършват големи миграции и често навлизат в населените места. Там те нападат домашни животни, пчелини, нанасят вреда върху овощни насаждения и др. В много от тези случаи се стига до саморазправа – мечките биват убити чрез отстрел или поставяне на отровни примамки.
С цел намаляване конфликта между човека и мечката държавата е приела компенсаторна мярка – в случайна установена щета от мечка се изплаща на собственика пълната сума по нея. Друг метод за опазване на вида е обявяването на защитени територии, в които е забранен лова и безпокойството на животните.
Каквито и мерки да бъдат предприемани, те никога няма да работят в пълна сила докато самите ние не осъзнаем отговорността която имаме към заобикалящото ни и най вече към правото на живот на другите.
