През двата дни, 21 и 22 октомври, музеят се превърна в център на космически интереси, където посетителите се потопиха в историята на вселената и я разгледаха от нови и вълнуващи перспективи. С помощта на изключителни лектори от Катедра Астрономия при СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София и Работилница за знания “Две джуджета”, уикендът беше изпълнен със знания и се радваше на успех.
Доц. д-р Тодор Велчев разказа за тайните зад съзвездието Орион. С неговия вдъхновяващ разказ научихме как да гледаме към Космоса с „различни очи“, като изследваме различни видове астрономични обекти при различни дължини на светлинната вълна. Гл. ас. д-р Орлин Станчев сподели своите научни изследвания в областта на галактиките. Бяха повдигнати и въпроси като: Колко разнообразен е светът на галактиките?; Кога и как разбираме за съществуването на тези „острови“ във Вселената?; Взаимодействат ли те помежду си, как се образуват и кое определя тяхната еволюция? За най-вълнуващите астрономически явления, които ни очакват през 23/24 г. разказа техн. сътр. Пенчо Маркишки. Пред посетителите, той представи своите изчисления и наблюдения за движението на Луната.
Космическият уикенд даде възможността да се запознаем с оптичните системи – телескопите, които ни разкриха невероятната връзка с небесните тела. През двата дни, с подкрепата на Работилница за знания „Две джуджета,“ проведохме астрономски наблюдения за любители. Обектите, които бяха наблюдавани са Слънце, Луна, Сатурн, Юпитер, сияещи звезди и много други зашеметяващи небесни обекти. Всички посетители имаха и възможността да опитат Космическата – Лиофилизирана храна, произведена в Института по Криобиология, за да се почувстват като истински астронавти.
Космически уикенд в Природонаучния музей е вълнуващо и много богато на знания събитие, което се финансира от Община Троян по програма Културен Календар за 2023 г.
***
Нашите гости:
Доц. д-р Тодор Велчев, кат. „Астрономия“, Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ https://astro.phys.uni-sofia.bg/todor-veltchev/
Гл. ас. д-р Орлин Станчев, кат. „Астрономия“, Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ https://astro.phys.uni-sofia.bg/orlin-stanchev/
Пенчо Маркишки, Институт по Астрономия с НАО, БАН, и кат. Астрономия, Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ https://astro.phys.uni-sofia.bg/pencho-markishki/
ЗА ЛЕКЦИИТЕ:
По-интересни предстоящи астрономически явления, П. Маркишки
Всяка година небесните светила ни предлагат различни космически спектакли: слънчеви и лунни затъмнения, паради и съединения на ярки планети, окултации на планети от Луната, преминавания на комети и максимуми на метеорни потоци. В лекцията се разглеждат предстоящите до края на 2023 г. астрономически явления и по-важните такива през 2024 г. Обърнато е повече внимание на условията за тяхното наблюдение от България.
Движенията на Луната
Разбирането на движенията на Луната и предсказването на лунните явления е било голямо предизвикателство пред астрономите в древността. Може да се каже, че положените усилия за решаването на тези задачи са допринесли изключително много за развитието на астрономията като наука. Придобиването на тези знания е имало и голямо практическо значение – много народи са използвали лунни или лунно-слънчеви календари, каквито са в употреба дори днес, най-вече за религиозни цели.
В лекцията се разглеждат основните параметри на лунната орбита и свързаните с тях няколко вида лунни месеци. Обясняват се механизмите и периодичността на слънчевите и лунните затъмнения. Обръща се внимание на някои проблеми в лунните календари и на начините за тяхното коригиране.
В света на галактиките О. Станчев (в две части)
На космологични пространствени мащаби, галактиките представляват „градивните тухлички“ на Велената. Под действието на гравитацията, те се групират в галактични купове и свръхкупове, които – подобно на гигантска невронна мрежа – образуват чудатите форми на нейната едромащабна структура. Наблюдаемата Вселена съдържа около 100 милиарда галактики, всяка от които съдържа приблизително по 100 милиарда звезди. В тази лекция ще поговорим за тези и други интересни факти.
Ще повдигнем и въпроси като:
– Колко разнообразен е светът на галактиките?
– Кога и как разбираме за съществуването на тези „острови“ във Вселената?
– Взаимодействат ли те помежду си, как се образуват и кое определя тяхната еволюция?
Ще разгледаме как можем да използваме зависимостите между фундаменталните характеристики на галактиките, за да оценим скоростта на разширение на Вселената.
Космосът, погледнат през „различни очи“ (спектрални диапазони) Т. Велчев
Хилядолетия наред човекът е виждал космическите тела само със собствените си очи, в една твърде тясна ивица от електромагнитния спектър. Отварянето на много други „прозорци“ (диапазони) за наблюдение ни разкрива невероятното многообразие на физичните процеси във Вселената. Ще направим преглед на видовете астрономични обекти, които можем да наблюдаваме на различни дължини на вълната: от високоенергийните гама-лъчи до радиовълните: планети, звезди, близки и далечни галактики, междузвездни облаци и области на активно звездообразуване.
Звезди, прах и бълбукащ газ (Какво се крие зад съзвездието Орион?) Т. Велчев
Съзвездието Орион украсява зимното небе с ярките си звезди и привлича погледите на мнозина, независимо дали се интересуват от астрономия или не. Но картината, която се разкрива пред зрителя при наблюдения с голяма резолюция и в различни спектрални диапазони надминава всяко въображение. Оказва се, че съзвездието Орион представлява същински визуален летопис на звездообразуването в тази част на нашата Галактика в близкото минало (а и понастоящем). Разчитането на този летопис ще помогне на астрономите да вникнат по-дълбоко в процесите, които водят до появата на звездите, и до разбирането на тяхното въздействие върху околната космическа среда.
В партньорство с Катедра Астрономия при СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София, Работилница за знания “Две джуджета“ и финансовата подкрепа на Община Троян.
